В какво конкретно се изразява свободата в образованието

Свободата в образованието включва конкретни права и свободи, които произтичат от признаването на правото на образование за основно човешко право. Смисълът на свободата в образованието се реализира чрез осигуряването на тези права и свободи в тяхната пълнота и цялост. Ограничението на някое от тези права и свободи неизбежно ограничава и другите свободи. Осигуряването на всяко от тези права и свободи изисква признаването и осигуряването на останалите.

1. Свобода за родителите да определят образованието на децата си според собствените си убеждения.
   Първото и най-важно значение на свободата в образованието е правото на родителите да взимат решенията за образованието на децата си според собствените си убеждения. Това право е признато за основно човешко право и е защитено в Конституцията на Република България. Повече по темата може да прочетете в публикациите Теория на правото на образование и Задължително ли е образованието в България
   
2. Свобода за всеки да основава и управлява училище;
   Това е икономическият аспект на свободата на образованието. Свободата за индивиди, сдружения или търговски дружества да предлагат всякакви образователни услуги пряко произтича от правото и задължението на родителите да осигуряват образованието за своите деца; тази свобода включва и правото за упражняване на професията учител без формална квалификация, както и свобода за училището да наема учители по собствени критерии.
   
3. Право на учещия се да получи полагащата се държавна подкрепа без дискриминация относно направения избор за образование.
   В случаите, когато държавата има задължение да осигури “безплатно” образование, изпълнението на това задължение не може да е основание за дискриминация или ограничение на свободата в образованието. Институциите имат задължението да оказват подкрепа за свободното упражняване на правото на образование, и това тяхно задължение е установено в редица международни документи. Повече за това задължение на институциите може да прочетете в публикацията Теория на правото на образование
   
4. Свобода за учещия да избира какво да учи и да насочва сам собственото си образование
   Овластяването на учещия да взима сам, според възможностите си, ресурсите, с които разполага и зрелостта си, решенията за собственото си образование е естествено продължение на свободата на родителите. Тази свобода не може да бъде осигурена, ако преди това идеологическата и икономическата свобода на образованието не е гарантирана и осигурена.
5. Свобода за взаимоотношенията в образователния процес
   Наличието на призната, гарантирана и подкрепена от институциите свобода в образованието е предпоставка за трансформиране на взаимоотношенията в образователния процес от отношения на власт и контрол към отношения на договаряне и доверие.
   • Известно е, че децата учат най-добре от и с хора, които харесват, следователно учещият се нуждае от свободата да избира учителите си. Тази свобода предполага и реципрочната свобода за училището да избира учениците си; тази “позитивна дискриминация” е необходима и допустима, доколкото участието в образованието трябва да е доброволно за всички участници и доколкото е сигурно, че тази свобода не се използва за фактическо ограничаване на достъпа чрез дискриминация по признаци, които са защитени от закона;
   • Наличието на свобода в образованието предполага, като следствие, свобода за учителите да избират методите и средствата за работата си. Тази свобода не може да съществува сама по себе си, без свободата на родителите да избират образованието за децата си да е призната и гарантирана. Тази свобода предполага и реципрочната свобода за учещите да избират как да учат; признаването на личността и достойнството на ученика включва и признаване на личния стил на учене на всеки и отхвърляне, доколкото е възможно, на ограниченията на начините, по които някой може да постига целите на своето образование.